Да придаваме по-малко значение на историческите интерпретации, приоритет да са

 
Да придаваме по-малко значение на историческите тълкования, приоритет да са стопанската система и взаимните планове За да се оправим с ковид, увеличихме с 30% заплатите на лекарите, построихме 2 лечебни заведения, към този момент са имунизирани 500 000 души Посещението на външния министър Никола Селакович символизира смисъла, което има съдействието ни Сред целите на Сърбия е пълноправното участие в Европейски Съюз Няма аргументи някой да се тревожи за връзките на Белград с Москва и Пекин Има подготвеност за диалози с Косово, само че сръбските ползи не би трябвало да се минимализират София и Скопие ще намерят решения на въпросите, по които има недоразумение През 2020 година привлякохме рекордни задгранични вложения от 2,9 милиарда евро Най-важното е да създадем условия, с цел да останат тук нашите деца и внуци, споделя сръбският дипломат у нас Желко Йович в особено изявление за вестник " СТАНДАРТ "
- Ваше превъзходителсво, в границите на шест месеца от Вашето представителство в България   пристигнаха на посещаване и за диалози с българските ръководители сръбският президент Александър Вучич и външният министър Никола Селакович. Сигурно се чувствате доста задоволен, тъй като такова раздвижване в сръбско-българските връзки не е имало от години.

 
- Работата на дипломата е да гради мостове, да сплотява и усъвършенства съдействието. Когато в нашата работа, на равнището на двете страни - на страната, която ни изпраща и страната, която ни приема - имате отличните връзки на най-високото политическо равнище и когато тези връзки се демонстрират и с директните визити, не можете да не бъдете удовлетворени и щастливи. А основният факт е, че в действителност в никакъв случай в предходните десетилетия Сърбия и България не са имали такава висока степен на връзки и съдействие на разнообразни равнища. Естествено, тази непосредственост е на първо място отражение на персоналното, близко и приятелско отношение на нашия президент Вучич с вашия министър председател Борисов и вашия президент Радев. Но една от задачите на нашия нов министър на външните работи господин Никола Селакович и едно от неговите послания е, че тези връзки би трябвало да се прелеят и на всички останали равнища.
- Как оценявате визитата на Никола Селакович, която е една от първите му визити, откогато е външен министър? Тя мина при огромен медиен и публичен интерес. Каква съответна вероятност за двустранните връзки се обрисува сред България и Сърбия след диалозите на министър Селакович с българския министър председател Бойко Борисов, с външния министър Екатерина Захариева и с президента Румен Радев?
- Посещението на министър Никола Селакович правя оценка като чудесно и с забележим политически резултат, а точно - за по-нататъшното подсилване на нашето съдействие и оптималното задълбочаване на връзките. Самият факт, че след седем години липса на формалното посещаване на сръбски министър на външните работи в България, това е една от неговите първи визити от назначението му на новата служба, задоволително приказва за смисъла, което и самичък министърът, а и Република Сърбия, придават на връзките с България и какъв брой разчитаме на по-нататъшната взаимна работа и съдействието. Реакциите на вашата общност са отражение и ясно доказателство на тези стремления и послания, тъй като усетихме, че сме признати като откровени другари. Тази позитивна сила и показаната подготвеност на двете страни за по-нататъшна взаимна работа и желанието за прогрес дават вероятността и ясната визия на взаимното и по-хубаво бъдеще. Освен плановете, които към този момент дружно реализирахме /енергийните и транспортните/ и които се приключват, Сърбия има съответни проекти за бъдещето, които са презентирани към вашата страна и в които съществува, както към този момент споделих, капацитет и двустранно предпочитание за продължението на съдействието, с цел да подсигурим на нашия район и на нашите жители цялостна икономическа и политическа непоклатимост и по-нататъшен интензивен растеж.
- Активизирането на съдействието в стопанската система, енергетиката и транспортната инфраструктура сред България и Сърбия е доста значимо и за развиването на района. Вие наскоро се определихте като балкански националист. Какво по-точно имате поради?
- Своето определение като балканец и локален родолюбец, без желание да обидя който и да било или да разсърдя някого, дадох, мислейки на първо място за това, което ние на Балканите имаме, само че което, за жалост, постоянно задоволително не осъзнаваме - чудесните краища, прелестната природа, сериозния стопански капацитет, народите, които са и около от време на време забележимата обремененост от историята /на всички страни/, най-после една неделима балканска душа. Само ни е належащо малко повече възприятие на съвместност и на непосредственост и малко повече разсъдък и схващане на обстоятелствата, че нямаме цялото време на този свят и че са по-важни от нас тези, които идват след нас - нашите деца и внуци, към които имаме задължението да се състезаваме в творчеството, нововъведенията и напредъка, с цел да създадем условия те да останат тук. Без тях всичките хубости и преимуществата на нашите Балкани са нещо, на което ще се любуват другите.
- Сърбия много напредна в подготовката си за участие в Европейски Съюз. Какъв е тъкмо напредъкът в този развой за евроинтеграция, който България поддържа?
- Един от основните външно политически цели на Република Сърбия е пълноправното участие в Европейски Съюз. На този път всичко, което вършим, а ние в действителност работим съществено и доста, е артикул на нашето предпочитание на първо място сами да създадем системата и обществото почтени за индивида. Покрай непрекъсната  работа върху нашето икономическо възобновяване, построяването и развиването на нашата енергийна и транспортна инфраструктура, опазването на здравето и брутния вътрешен артикул, Сърбия интензивно работи и за подобряването на всичките области, които са подчертани от страна на нашите сътрудници от Европейски Съюз, а изключително в региона на върховенството на закона, конституционните промени, правосъдната власт, укрепването и съдействието с самостоятелните структури и институциите, свободата на медиите и оптималното възстановяване на изборните условия.
- По пътя на Сърбия към Европейски Съюз спънка ли е непрекъснатото напрежение сред Белград и Прищина и разногласията за бъдещите връзки с Косово? Ще се откри ли в бъдеще модус вивенди сред Сърбия и Косово, за което упорстват от Брюксел и Вашингтон?
-  Когато става дума за Косово и Метохия, вие знаете, че тук нашата позиция е изцяло ясна и транспарантна. Ние не признаваме самопрокламираната страна Косово, само че осъзнаваме обективното положение и обстоятелството, че тази, за нас квази страна, има поддръжка на част от интернационалната общественост, болшинството на членки на Европейски Съюз, вкючително и България. В този смисъл постоянно се стремим да имаме градивен метод и освен декларативно, а и действително да покажем подготвеност за диалозите. И освен за диалозите, а и за договорите и за нужните взаимни отстъпки. И точно по тази причина Сърбия непрестанно приказва, че не могат да се минимализират сръбските ползи и че другата страна би трябвало да осъзнае, че самопризнание не е получила от част на интернационалната общественост, от 5 членки на Европейски Съюз и огромен брой други страни по света, членки Организация на обединените нации /от 193 членки на Организация на обединените нации, единствено 92 са признали Косово/, а да не приказваме за тренда, действителен от предишните няколко години, когато признанието на по този начин нареченото Косово отдръпнаха 18 страни. Ако желаеме всичко това, за което към този момент приказвах - прекрасен, перспективен, политически и стопански постоянен район, нужен е разсъдък, обективност и подготвеност за взаимни отстъпки.
- Успоредно с напъните за евроинтеграция Сърбия развива взаимноизгодно и ползотворно и връзките си с Русия и Китай. Това пречи ли на развиването на връзките на Сърбия със Запада?
- За нашите връзки с Русия и Китай не виждам нито една причина за какво някой би трябвало да се тревожи. Първо, Сърбия в никакъв случай не е скривала своите другарски връзки с тези две страни, затова по един доста транспарантен метод за това беседваме с всички - и със своите европейски и западни сътрудници.Също по този начин, Сърбия и сръбското управление в никакъв случай не са крили пред Русия и Китай, че нашето стратегическо определение е Европейски Съюз, както и че осъзнаваме обстоятелството, че максимален % на вложенията идва точно от Европейски Съюз. Трябва да подчертая, че и в предходния интервал, а и през днешния ден, в самия Европейски Съюз има страни, чието на първо място икономическо, а в някои сегменти и политическо съдействие с Русия и Китай, е на доста по-високо равнище на съдействие от това, което има Сърбия с тези две страни. Дали това е политика на двойните стандарти или нещо друго, съдете сами.
- Да погледнем отново към района. България и Сърбия не са равнодушни към ориста на Северна Македония. В България има отчаяние и оскърбление от обстоятелството, че Скопие не извършва подписания контракт за другарство и съдействие, а някои кръгове там водят гневна антибългарска политика, горят се български национални флагове. Как в Белград гледат на разногласието и напрежението сред Скопие и София?
- Трябва да повторя - няма прогрес и разцвет в района, няма политическа и икономическа непоклатимост и ще имаме все по-изразителен развой на депопулацията, до момента в който съществуват споровете и търканията. Не е допустимо който и да било двустранен спор или неразбирателство в района да бъде без въздействието, освен това това негативното, и на всички останали. Без желание да се намесваме по който да е метод, точно заради тези, които желаят да насърчат спора и които биха могли да разтълкуват нашата интервенция по неправилен метод, надяваме се, че двете другарски на нас страни - България и Република Северна Македония, ще намерят решенията за въпросите, които не преглеждат по един и същи метод.
- Пандемията от COVID-19, която продължава към този момент година, е всеобща опасност. В битката против вируса Сърбия е измежду страните с минимум жертви. На какво се дължи това? Какво е съдействието сред България и Сърбия против вируса?
- Република Сърбия по време на пандемията съумя със своевремени ограничения да се оправи в огромна степен и на полето на опазването на здравето, само че и на полето на стопанската система с болшинството негативни последствия от вируса. Разбира се, че всеки човешки живот е огромна загуба и носи трайна болежка, на първо място за фамилиите на умрелите. Но ние в действителност виждаме свърхчовешките старания на нашите лекари и медицинския личен състав, както и мъдрата и далновидната политика на президента Вучич. С държавното управление на Сърбия и с всички способени институции успяхме да го понижим на брой, който е сред най-ниските в Европа /около 1,01%/. В разгара на ковид, Сърбия, с нарастването на заплатите на здравните служащи /с към 30% по отношение на предходната година/, съумя да усъвършенства и оборудва и многочислените здравни институции, както и да построи две изцяло нови лечебни заведения - едната в Белград /с потенциал 930 легла/ и другата в Крушевац /с потенциала 500 легла/. Също по този начин със свърхчовешките старания на най-високата държавна върхушка са подсигурени ваксини на трима производители - американската " Пфайзер ", съветската " Спутник " и китайската " Синофарм ". Само от тези ваксини са пристигнали към милион дози, а се чакат доставки на " Астра Зенека " и " Модерна ". До през днешния ден са имунизирани над 500 000 наши жители. България и Сърбия имаха чудесно съдействие и ние към този момент няколко пъти изказвахме нашата признателност заради оборудването и помощта, която България изпрати на Сърбия още при започване на рецесията, която на първо място беше предопределена за нашите съграждани, принадлежащи към българското национално малцинство, живеещо в Сърбия.
-  По време на срещата с Никола Селакович президентът Румен Радев оцени високо поетия ангажимент от президента Алексаднър Вучич при  визитата на българския държавен глава в Сърбия през юни 2018 година, както и подхванатите дейности за разрешаване на проблемите пред българското национално малцинство в Република Сърбия. Какво съответно е осъществено?
- По време на визитата на министъра ние имахме на всички равнища доста открити и градивни диалози, около останалото - и по отношение на ситуацията на вашето национално малцинство, живущо в Сърбия. Както изтъкнахте, президентът Радев и вицепрезидента госпожа Йотова, показаха хвалба за направеното, благодариха на нашия президент Вучич за персоналното ангажиране и осъществяването на всичко, което от нашата страна е поискано през 2018 година /финансова поддръжка на медиите, информиращи на български език, отпечатване на учебници, предоставяне на опция за регистрация на женските семейства в съответна форма и др./ Естествено, съгласихме се, че избраните проблеми и по-нататък ги има, само че че те са основно от техническото естество, както и че сме изцяло открити, че всеки проблем, за който ни осведомят, по неотложност ще решим. Също по този начин, ние информирахме, че лицата от българското национално малцинство са наши съграждани, наши другари и братя и че ние откровено желаем те на тези пространства да останат и да живеят по-добре. В този смисъл подсещам, че Република Сърбия е построила автомагистралата имено през един от тези градове, в което живее българското национално малцинство - Димитровград или Цариброд, както го наричате вие. Свободната зона Пирот с цялата нужна инфраструктура ние разширихме към Димитровград и Бабушница, с което създадохме всичките предварителни условия за съответните инвестиции в стопанската система и откриването на нови работни места. И с това ние излязохме пред нашите български другари, предлагайки дружно да влагаме, само че и дружно да работим за привличането на директните вложения в тази част на Сърбия, с цел да подсигурим на българите, а и на сърбите, които живеят там, по-добър и по-щастлив живот. А ще ви подсетя, че Сърбия единствено през предходната година по време на ковид регистрира 2,9 милиарда евро нето задгранични директни вложения и че в този смисъл е рекордьор в Европа.
-  Не мога да не ви попитам и по какъв начин се чувствате в България като дипломат на Сърбия? Защото, в случай че на един дипломат му е добре в страната, където е упълномощен, той работи с ентусиазъм за развиването на двустранните връзки, което от взаимна изгода.
- Вече няколко пъти ясно съм казвал, че в България в действителност се усещам като вкъщи и че към този момент имам огромни и същински другарства, за които съм уверен, че ще останат здрави и когато си отпътува отсам. Във всички мои досегашни контакти аз почувствах това. Съзнанието за близостта на нашите връзки в България е доминантно. Естествено, никой не бяга от историята и обособените наши спорове и търкания, само че е доста значимо в своите събеседници да търсим хора за диалог и обич, а не за кавга и препирня. Ние предишното не можем да променим. А и самото наше минало е повече хубаво, в сравнение с грозно, само че се получава усещане от страна на обособени лица, че желаят да се форсира тази " неприятна история ". Въпреки това ние в действителност можем да влияем на сегашното и на първо място на бъдещето. Ако не работим дружно, координирано и с вярата, че можем по-добре и повече, няма да се радваме на това бъдеще. Следователно ние би трябвало да сме бъдем виновни, мъдри и уверено да тръгнем дружно напред. Време е.
- Да, несъмнено е по този начин. Но по какъв начин, господин дипломат, бихте коментирали обстоятелството, че на фона на позитивното развиване на българо-сръбските връзки, се появяват антибългарски изявления на сръбски интелектуалци и парламентаристи? Проф. Драган Симеунович от Белградския университет преди дни в телевизионно изявление назова българите " зверове, които избиват всичко пред себе си " и че в предишното са избивали учители и свещеници в Сърбия. Български медии припомнят и за изказването през 2020 година на сръбския парламентарист Милован Дрецун, съгласно който " България всеобщо шпионира Сърбия ".
- На своите скъпи сътрудници във вашето Министерство на външните работи, когато бях извикан във връзка изказването на професор Симеунович, на първо място показах, че сръбският министър на външните работи по време на неотдавнашното посещаване беше прекомерно явен в извънредно позитивната оценка на нашите връзки и визии за още по-съдържателното и по-хубавото бъдеще на Сърбия и България. Изтъквайки, че аз не съм историк и че не искам да влизам в оценките на валидността на историческите тълкования, каквито има и в двете страни, аз дадох рекомендация и сръбската, и българската общност да придават колкото се може по-малко значение и гласност на историческите тълкования. А приоритет да даваме на стопанската система, откриването на новите предприятия, взаимните вложения и планове. А един ден, удовлетворени и разтоварени от всекидневните грижи, да приказваме и за това, което през днешния ден не ни е прелестно и към което не сме могли да се съгласим до момента. Още един път дублирам, наш избор е. Ние сме тези, които градим бъдещето. От нашите решения зависи какво ще е това бъдеще и дали своите деца и внуци на следващия ден ще можем да погледнем в очите. Ако въобще ще имаме опцията да ги гледаме, тъй като болшинството ще живее на Запад, в случай че не им подсигурим условия за прекрасен, първокласен и нехаен живот.